Георги КАЛОЯНЧЕВ | Първата ми роля бе на цивилен полицай. Говорех уж сериозни неща, а хората в салона се смееха, та се късаха
„ Ако мога най-малко по време на зрелище да бъда мъдрец, че да убедя публиката, ще е добре. ” ~ Георги Калоянчев
Спомен за смеха и неповторимите импровизации на обичания от всички артист – с думите на Георги Данаилов.
За шейсетгодишнината на Георги Калоянчев написах пиесата „ Господин Балкански “, която има живот и до ден-днешен. Разбира се, заслугата е на Алеко, само че с премиерата на тази пиеса бе обвързвано нещо знаменателно. Важни партийни ръководители от по-младата генерация бяха посетили един от предпремиерните спектакли и създали забележка на Станислав Стратиев, тогава шеф на Сатиричния спектакъл, че в текста прекомерно доста се хулят философите и учените глави. Така беше. Ганьо Балкански по никакъв начин не ги обича. Но, разбирате ли, това можело да бъде в услуга на някои хора, защото и без туй в Централен комитет, а и в Политбюро, имало настроения против по-ерудираните и научните фрагменти в партийното управление.
Класическото комбиниране „ някои хора “ си живурка и през днешния ден и не приказва добре за дните, в които живеем. Аз персонално подозирах за какво по-неуките в Централен комитет ще се разпознават с бай Ганьо, само че си мълчах по въпроса. По-драматични бяха възраженията за финалния монолог на основния воин, който завършваше с думите: „ Може да си мислят някои, че на доста ви Ганя времето е минало, но ей ма, тук съм, жив съм, ваш съм! “ Е това „ ваш съм “ мощно разтревожи критиците. Възможно ли е Ганьо Балкански да е жив след четиридесет години социалистическо общество и да е наш освен това. Махнете го това „ ваш съм “!
Откровено казано, все едно ми беше дали Калоянчев ще споделя „ ваш съм “ - пиесата задоволително добре го доказваше. Жалко беше това условие, само че аз, за всеки случай, рекох на Калата: „ Ако искаш, не казвай ваш съм, а здрав съм!„ „ Добре, Жоро! “ отвърна той.
Дойде премиерата и финалният монолог, Георги Калоянчев се изтъпанчи и приключи тържествуващо:
- Ама на, ей ма, тук съм, (по-високо) жив съм, (още по-високо) здрав съм, (най-високо) ваш съм!..
Такъв е Калоянчев - актьорозавър!
Може би две години по-късно, Сатиричният спектакъл гостува на сцената на Пловдивския древен спектакъл. Пристигнах преди самото начало на спектакъла и се настаних измежду публиката. Между другото, бях чул, че на артистите към този момент им е пристигнало до гуша да повтарят все еднакъв текст и са почнали да импровизират. Калоянчев преди всичко. Това беше естествено, изключително за Сатиричния спектакъл. Представлението вървеше, публиката се забавляваше, пристигна сцената с Гуньо адвокатина и героят на социалистическия труд, националният актьор Георги Калоянчев, приключи разногласието си с Гуньо, като възкликна:
- Педераст, с хомосексуалист!
Публиката се зарадва. Тя обича, когато се приказват сходни неща от сцената, само че не си го признава.
След представлението отидох при актьорите. Калоянчев ме видя и ненадейно попита:
- Ама ти тука ли си?
- Тука съм, Кали - така му викахме на галено.
- Гледа ли?
- Гледах.
Той се замисли за момент.
- А чу ли, като го нарекох хомосексуалист с хомосексуалист.
- Чух.
- Нали не беше хубаво - изрече Георги Калоянчев с каещ се звук.
- Не, Кали.
На идващото зрелище той повтори същото.
Не стига всичко това, ами Калата има нахалството да издаде биографична книга и да я назове: „ Жив съм, ваш съм! “, без да ми даде нито стотинка за авторските права. Мога да го осъждам, само че нейсе.
Георги Данаилов, „ Доколкото си припомням 2 ”
